Адвокатско дружество „Бенов и Василев“ представлява свой клиент, чийто наследодател се е разпоредил с цялото си имущество в полза на трето лице посредством завещание. Завещанието е направено със следния мотив: „за благодарността и грижите, които се полагат за мен досега и до края на моя живот, като живея при условията, както досега“, а по-нататък в текста е добавен изразът „да живея при същите условия, както досега“. Ние от Адвокатско дружество „Бенов и Василев“ оспорихме така направеното завещателно разпореждане като нищожно по аргумент от чл. 42, б. „в“ ЗН – когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави и когато условието или тежестта са невъзможни, завещателното разпореждане е нищожно.
В хода на съдебното производство констатирахме наличието на противоречиe в тълкуването и прилагането на нормативната уредба, свързана с посочените основания за нищожност на завещателното разпореждане, поради което отправихме предложение до ВКС за образуването на тълкувателно дело, което да даде правилно и еднозначно разрешение на така поставения въпрос в правоприлагането, а именно: „Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ от ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставянето на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“
А ето и наличната към момента противоречива практика по чл. 290 ГПК на ВКС:
В решение № 117/10.11.2015 год. по гр. дело № 710/2015 год., II ГО, ВКС е прието, че завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта. С оглед на неговия едностранен и безвъзмезден характер, мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. Мотивите могат да бъдат различни – да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният – това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един (единствен) мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължат, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
Обратното разрешение на поставения въпрос е дадено в Решение № 246/17.12.2014 год. по гр. дело № 1073/2014 год. на I ГО, ВКС и в Решение № 25/16.05.2016 год. по гр. дело № 5043/2015 год. на II ГО, ВКС. Касационното обжалване по тези дела е допуснато по сходни въпроси относно тълкуването на завещанието, предвид установяването дали е налице възмездна клауза в него с оглед изразеният в завещанието мотив – полагани от заветника грижи към завещателя до момента на съставянето му, както и с получаването на бъдещи грижи от завещателя. И при двата казуса касационният съд е приел, че е нищожно завещание, което съдържа разпореждания, вменяващи задължение за издръжка и гледане на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица. Такива завещателни разпореждания противоречат на безвъзмездния характер на завещанието, тъй като касаят вменяване на задължения за бъдеще време, което е недопустимо и обуславя неговата нищожност съгласно чл. 42, б. „в“ от ЗН. Независимо, че е налице полагане на грижи за завещателя до момента на завещанието, самият факт на вменяването на задължение и поставянето на условие тези грижи да продължат и за в бъдеще, е достатъчен да обуслови нищожност на така съставеното завещание.
Така установеното от нас противоречие в практиката на Върховния касационен съд даде основание на върховните съдии да открият производство по чл. 292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по поставения от нас въпрос. В очакване сме на тяхното окончателно решение. За нас е чест да допринесем за развитието на съдебната практика докато защитаваме правата на нашите клиенти.
