Защита на длъжника след последните изменения на ГПК или задава ли се краят на облагодетелстваното положение на банките в заповедното производство

С обнародваните в Държавен вестник (ДВ) бр. 86 от 27 октомври 2017 г. последни изменения на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съпътствани с широк медиен отзвук и посрещнати с противоречиви мнения в правните среди, законодателят ни предприе важни стъпки в посока осигуряването на по-засилена и адекватна на обществените нужди защита на длъжниците. Единствено обаче времето и практиката ще покажат доколко тези изменения на ГПК са удачни за постигането на поставената цел и доколко те ще доведат до успокоение на дълго трупаното напрежение между големите корпоративни кредитори и техните длъжници. Предстои да видим и дали тези промени на ГПК, посрещнати с овации от длъжниците, няма да рефлектират върху достъпността на кредитирането на гражданите и бизнеса или иначе казано – до “затягане на кредитирането”, което в по-далечен план като бумеранг ще се върне срещу гражданите и бизнеса, лишавайки ги от необходимото им кредитиране, а оттук – и до забавяне на икономиката като цяло.

И ако социалните, икономическите и политическите последици от последните изменения на ГПК в бъдеще все още трудно биха могли да бъдат прогнозирани към настоящия момент, то конкретният правен анализ на промените е не само възможен, но и необходим с оглед на по-нататъшното тяхно осмисляне в социален, икономически и политически аспект.

Настоящото изложение е насочено към конкретна част от новите моменти в ГПК, касаещи заповедното производство и по-конкретно – производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и на изпълнителен лист към нея. Коментираната по-долу конкретна промяна на това производство е от естество да блокира по-бързата съкратена процедура, по която ползващите се от него до момента кредитори (в по-големия брой от случаите – банки) събираха своите вземания от длъжниците си, с което тази промяна рискува да обезсмисли съществуването на това производство като такова въобще.

Без настоящият материал да цели по какъвто и да било начин да служи за наръчник на недобросъвестните длъжници на банки за това, как да осуетят възползването на банките от облагодетелстваната позиция, която законът им дава, настоящият материал цели нагледно да покаже как законодателят с последните промени на ГПК всъщност е способствал именно това – насърчаване на длъжника да се укрива от кредитора си, защото по този начин отнема възможността на кредитора си от събиране на вземането му в кратки срокове.

Как на практика ще се случи това при пълно спазване на изменения ГПК? Един паралелен поглед към старата, от една страна и новата редакция на ГПК, от друга страна, дава ясен отговор на този въпрос.

И съгласно доскоро действащата, и съгласно новата редакция на ГПК по силата на чл. 417, т. 2 във вр. с чл. 418 ГПК на банките се дава възможност единствено и само на базата на извлечение от техните счетоводни книги да се снабдят с изпълнителен лист за твърдяното от тях вземане срещу длъжника.

При старата редакция на ГПК тази процедура по издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист към нея се състоеше в следните последователни стъпки: първо, банката подаваше заявление за издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист до съда. След издаването им банката-кредитор образуваше изпълнително дело при съдебен изпълнител. Същият връчваше издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, като последният в двуседмичен срок след получаването й можеше да подаде бланково възражение срещу нея, при което съдът даваше указания на банката-кредитор да защити с подаването на съдебен иск вземането си по издадената й заповед за изпълнение. В случай че длъжникът не можеше да бъде открит на посочения му от банката адрес или на постоянния си, или настоящ адрес, връчителят на съдебния изпълнител залепваше уведомление, с което длъжникът се канеше да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от залепването в кантората на съдебния изпълнител. При неявяването на длъжника за получаване на заповедта за изпълнение в този срок, заповедта се считаше за надлежно връчена от момента на изтичането на този срок, от който момент започваше да тече двуседмичният срок за подаването на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. При изтичането и на този срок, заповедта за изпълнение влизаше в сила, при което възможността на длъжника да се защити срещу нея и срещу развилия се благодарение на нея изпълнителен процес срещу него значително се ограничаваше до определени изчерпателно изброени законови хипотези. Междувременно, независимо от подаването или не на възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, изпълнителното дело образувано по силата на издадения по нея изпълнителен лист не се спираше, с изключение на редки случаи.

Иначе казано – в старата си редакция ГПК на практика казваше на длъжника, че укриването му и възпрепятстването на личното получаване на издадената срещу него заповед за изпълнение не само няма да му помогне с нищо, а тъкмо обратното – ще утежни положението му, ограничавайки значително законовите му възможности за защита срещу банката кредитор.

В новата си редакция обаче ГПК коренно промени посланието си към длъжника. Аналогично на предишната уредба и при изменения ГПК след снабдяването си със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист по нея банката отново ще се отнася до съдебен изпълнител за връчването на заповедта на длъжника. След получаването й последният в двуседмичен срок отново ще може да подаде бланково възражение срещу нея, при което съдът ще дава указания на банката-кредитор да защити с подаването на съдебен иск вземането си по издадената й заповед за изпълнение. Разликите в новия режим се проявяват в случаите, в които длъжникът не може да бъде открит на посочения му от банката адрес или на постоянния си, или настоящ адрес. Подобно на действалия и до сега режим, връчителят на съдебния изпълнител отново ще залепва уведомление, с което на длъжника ще се указва, че може да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от залепването в кантората на съдебния изпълнител. При неявяването на длъжника за получаване на заповедта за изпълнение в този срок, заповедта също както до сега ще се счита за надлежно връчена от момента на изтичането на този срок, но вместо, както се случваше до сега, от този момент да започва да тече двуседмичният срок за подаването на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, от което да зависи дали твърдяното от банката негово задължение ще премине през установяване по исков ред, при новия режим на ГПК съдът директно ще дава указания на банката в срок да предяви установителен иск за вземането си и още по-важно – съдът служебно ще спира изпълнението по образуваното изпълнително дело срещу длъжника. Така, оказва се, ако длъжникът е достатъчно последователен в това да се укрива и да не получава лично или чрез домашните си заповедта за изпълнение от връчителя на съдебния изпълнител, се блокира възможността на банката да събере вземането си срещу него преди да го установи и докаже по безспорен начин в дългата, тромава и скъпа процедура на исковия съдебен процес.

Иначе казано – в новата си редакция ГПК на практика казва на длъжника, че укриването му и възпрепятстването на личното получаване на издадената срещу него заповед за изпълнение е най-добрият начин да се защити срещу банката кредитор.

С това променения ГПК до голяма степен рискува да обезсмисли заповедното производство, което изначално бе създадено от законодателя като една по-бърза и евтина процедура за реализация на безспорни или спорни, но установими с определени документи вземания. Предстои да разберем дали кредиторите ще продължат да се ползват от тази процедура, при положение че с промените в ГПК простото укриване на длъжника вече ще блокира реализацията на тяхното вземане в разумни срокове и винаги ще я вкарва в коловоза на дългата, тромава и скъпа искова съдебна защита.