Привилегии при множество кредитори
сеп. 2, 2016Новини и анализи
Често пъти съдебните изпълнители, частни или държавни, допускат грешка при приложението на чл.136 от ЗЗД, уреждащ института на привилегиите при удовлетворение на множество кредитори. Става дума за случаите, в които по едно изпълнително дело са налице двама или повече взискатели (кредитори) и никой от тях не притежава привилегия за своето вземане.
При постъпване на средства по изпълнително дело с няколко взискатели, неминуемо се поставя въпросът за реда, по който следва да бъдат удовлетворени взискателите по делото. Редът на удовлетворение е посочен в чл.136 от ЗЗД, чиято т.3 – „вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти” често се тълкува неправилно от съдебните изпълнители.
Разпоредбата на чл.136, т.3 ЗЗД предвижда привилегия за онзи кредитор (взискател), който е получил реално обезпечение върху даден имуществен актив на своя длъжник. Този законов текст не признава привилегия спрямо останалите взискатели по едно изпълнително дело на необезпеченото вземане на един от взискателите към общия им длъжник, което вземане този взискател е дал в обезпечение на свой кредитор. Така, когато един от хирографарните (необезпечени) взискатели по изпълнително дело учреди залог върху своето вземане в полза на трето лице (явяващо се кредитор на въпросния взискател) и впоследствие цедира (прехвърли) вземането си на своя заложен кредитор, това не изключва новия взискател (цесионера) от групата на хирографарните (необезпечени) кредитори. Иначе казано, даденото в залог към трето лице необезпечено вземане на взискател по изпълнително дело към длъжника по това дело, не създава спрямо останалите взискатели по изпълнителното дело привилегия по чл.136, т.3 ЗЗД за вземането на взискателя-залогодател,, а създава привилегия за чл.136, т.3 ЗЗД в полза на заложния кредитор спрямо останалите кредитори на взискателя-залогодател, които обаче не са участници по изпълнителното дело.
Отстояването на противната теза би било в нарушение на един от основните принципи в правото, а именно – никой не може да прехвърля повече права от тези, които той сам притежава (Nemo plus iuris transfere (ad alium) potest quam ipse habet).