Клауза за актуализация на цената или как търговците биха могли да се защитят от драстични промени в пазарните условия

Клауза за актуализация на цената или как търговците биха могли да се защитят от драстични промени в пазарните условия

Клауза за актуализация на цената или как търговците биха могли да се защитят от драстични промени в пазарните условия

„Строителите спират продажбата на имоти на зелено“, „Заради скока в цените спират имотните сделки на зелено“, „Шок за пазара на имоти! Спират сделките на зелено“ – тези и други подобни заглавия изобилстват в медийното пространство през последните няколко месеца. Причината за тях е свързана с драстичното поскъпване на строителните материали, енергоизточниците и вече разразяващата се висока инфлационна вълна, поради което голяма част от строителния бизнес у нас, макар и да продължава да строи, преустановява сключването на предварителни договори за продажба, докато строителният процес вече не е достигнал степен, която да позволява на строителите да направят преценка за себестойността на имотите и техните пазарни цени.

Без да бъде подценявана сериозността на настоящата икономическа обстановка в страната ни и в международен план, подобен медиен шум и резки завои в бизнес поведението на строителния бранш са пресилени, тъй като правото отдавна е предвидило механизми за справяне с подобни ситуации на стопанска несигурност, при която поради постоянно покачващите се нива на цените на изходни суровини, на труда или на стоките и услугите въобще бизнесът е изложен на сериозен риск при сключването на дългосрочни договори. Как да постъпи търговецът, когато не иска да пропусне сигурен клиент сега за бъдещата си продукция или услуга, но е несигурен за това колко в действителност ще му струва предоставянето на тази продукция/услуга в бъдещ момент?

Отговорът е прост – чрез предвиждането в клиентските договори на т. нар. клауза за определяемост на цената, наричана още клауза за актуализация на цената или клауза за индексиране на цената. Зад тази терминология всъщност стои предвидената в правото възможност за сключване на договор при не изначално определена окончателна цена, но при определяема цена. За да бъдат спазени изискванията за справедливост, предвидимост и прозрачност на договорните отношения обаче определяемостта на цената не следва да бъде поставена в зависимост от субективни критерии, а да почива на обективни външни фактори, които основателно могат да бъдат възприети като измерители на промените в стопанския и икономически живот и поради това на тях може да се разчита за справедливото разпределение между търговеца и клиента на рисковете от непредвидимите флуктуации на пазара.

Познати от практиката са случаи, при които заложените в договорите клаузи за определяемост на цената се състоят от твърде лаконични формулировки от типа „заложената в договора цена се изменя съответно на изменението на пазарния индекс …“. Действително, най-често клаузите за определяемост на цената на практика привързват договорната цена с измененията на определен пазарен индекс, но залагането на това условие в договора по подобен бланкетен начин крие сериозни рискове от бъдещи спорове с неясен изход. Въвеждането на договорни клаузи за индексация/актуализация на цената е отговорна задача, при изпълнението на която следва да бъдат съобразени редица специфики. Ето и някои от тях:

КРАТЪК НАРЪЧНИК ЗА ПИСАНЕ НА КЛАУЗА ЗА ИНДЕКСАЦИЯ/АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ЦЕНАТА

(1) Установете базова цена, подлежаща на актуализация.

Подлежащата на актуализация цена на единица продукт/услуга следва да бъде фиксирана по възможно най-точния начин. Уточнете дали определената базова цена се отнася за единица продукт или определено количество продукция. Задайте конкретния месец и година, към които е определена базовата цена; този времеви момент често се нарича базов времеви момент. В случай на съответна уговорка за това, определете период от време, през който базовата цена ще остане непроменена.

(2) Изберете подходящ индекс или индекси.

Става въпрос за поддържани от благонадеждни органи и институции икономически бизнес показатели, имащи за цел по обективен начин да измерят промените в ценовите равнища и бизнес климата през времето. Тази информация от своя страна може да послужи за актуализация на първоначално предвидената в договора базова цена, така че в бъдещ момент търговецът да може да запази изначално предвидения си марж на печалба и да не бъде принуден да влиза в скъпи и несигурни дела за стопанска непоносимост на договора. В конкретния пример със строителния бранш подходящ такъв индекс би бил поддържаният от Евростат (статистическата служба на ЕС) официален индекс CCI за тенденциите в цената на новото строителство.

(3) Ясно посочете избрания индекс и цитирайте благонадежден източник на информация за него.

Клаузата за актуализация на цената по договора следва да индивидуализира избрания индекс или група от индекси, предоставяйки информация за точното му наименование и идентификационен код. Клаузата следва също така да реферира към конкретен официален или друг източник на актуални данни от индекса.

(4) Уточнете дали ще се прилагат индекси с или без сезонни изглаждания.

В общия случай, индексите със сезонни изглаждания не са подходящи за клауза за актуализация на цената. Тъй като тази клауза обикновено е предназначена да улови реалните ценови промени, договарящите страни в повечето случаи не биха искали да бъдат елиминирани сезонните специфики при промените на ценовите равнища за целите на техните калкулации на цената по договора.

(5) Уточнете честотата на актуализация на цената.

Клаузата за актуализация на цената следва да дава яснота за това колко често ще бъде извършвана актуализация на цената – на всяко тримесечие, на полугодие, веднъж годишно или на някакъв друг период. Актуализацията на цената следва да се пресмята на определени времеви интервали, като за тяхно начало следва да се ползва базовият времеви момент по договора. Както стана ясно по-горе, това е времевият момент асоцииран с договорената базова цена. Проблеми биха могли да възникнат при договори, които не предвиждат определена честота на актуализация на цената. Следващият параграф и насока (7) внасят повече детайли в тази връзка.

(6) Предвидете процедури при липсваща информация или преустановяване на воденето на избрания индекс.

Не са изключение случаите, при които статистическата информация от избрания индекс не е достъпна, най-често по причина на това че изходната информация за ценовите равнища не е била предоставена на статистическия орган/институция от значителен брой респонденти. Високо-детайлните индекси са по-податливи на подобен проблем от индекси с по-голямо ниво на обобщеност. За подобни случаи клаузата за актуализация на цената следва да предвижда процедури за набавяне на липсващата информация от избрания индекс. Понякога е възможно перманентно да бъде преустановено поддържането на даден индекс, ако например даден продукт рязко загуби пазарната си значимост. Подобен е случаят и когато даден индекс не покрива минималните стандарти за публикация, при което договорната клауза за определяемост на цената следва да предвижда насоки за заместващи индекси при преустановяване на поддържането на изначално избрания индекс. Ако поддържащата индекса институция внесе промяна в наименованието или кода на съответния индекс, той по същество продължава да бъде същият индекс, поради което подобна ситуация не би следвало да налага предоговаряне на установената клауза за актуализация на цената.

(7) Обърнете внимание на това, че за индексацията на цената следва винаги да се използва най-актуалната версия на информацията от индекса към уговорения в договора момент на пресмятане на ценовата индексация.

Това правило налага договарящите страни изрично да конкретизират базовия времеви момент и последващите месеци от индекса, които ще се ползват за пресмятане на цената, както и точния времеви момент, в който ще бъде извършвано самото пресмятане за установяване на актуализацията. Спазването на това правило може да спести много бъдещи проблеми. Договори, които не предвидят подобни уговорки, следва да посочат коя версия на информацията от индекса следва да бъде ползвана за целите на калкулациите, тъй като:

(а) някои индекси актуализират информацията в тях определен период от време след първоначалната им публикация;

(б) понякога тези периоди от време се променят; и

(в) макар и в редки случаи информацията на даден индекс може да подлежи на корекции.

За ефективното спазване на насока (7) е важно не само да се определи честотата/интервалите на ценовата актуализация, но също и ориентировъчната дата, на която ще бъде извършена актуализацията.

Изборът на договарящите страни на дата за ценовата актуализация следва да бъде направен само след като те предварително са се договорили за: (а) месеца на базовия времеви момент, (б) времевия интервал за ценова актуализация, и (в) дали калкулацията ще бъде базирана на първоначално публикуваната или финалните индексни стойности за избрания за сравнение при индексацията на цената месец. Изключително важно е тези въпроси да бъдат изяснени преди подписването на договора. В противен случай биха могли да възникнат спорове, ако първоначално публикуваната индексна информация и финалните й стойности се различават.

Ако страните не уточнят конкретната дата за извършването на ценовата актуализация, договорът следва поне да предвижда дали първоначално публикуваната индексна информация или финалните й стойности ще бъдат ползвани за целите на калкулациите. При възможност за предпочитане е ползването на финалните стойности на индексната информация, защото само финалните стойности ще бъдат подменяни с обратно действие при промяна на изходните базови стойности на индекса от поддържащата го институция.

Договорът не бива да реферира към индексни стойности съотнесени към базовата цена, а по-скоро към индексните стойности за съответен месец и година. Например, следното рефериране би могло да създаде проблеми в бъдеще:

„Разделете настоящата индексна стойност на 103.9 (това е индексната стойност за базовия времеви момент януари 2010 г.) и след това…“

Подобна уговорка следва да бъде разписана както следва:

„Разделете индексната стойност, която кореспондира на месеца на ценовата актуализация на индексната стойност за януари 2010, която представлява индексната стойност към базовия времеви момент и след това….“

(8) Не обвързвайте ползваните за целите на ценовата актуализация индекси с конкретен изходен период, на който е базиран индексът, тъй като този изходен период може да бъде променян от поддържащата индекса институция.

(9) Дефинирайте методите на ценовата актуализация.

(а) Обикновен процентен метод.

При този метод на ценова актуализация базовата цена се изменя със също толкова процента, с колкото процента се изменя и съответният индекс. Нека илюстрираме това с конкретен пример – да предположим, че клаузата за актуализация на цената предвижда индексът „Х“, без сезонни изглаждания, както и че стойността му за декември 2010 г. е била 178.4 и това е базовият месец, към който базовата цена по договора е определена на 1000 евро на бройка продукция. Дванадесет месеца по-късно, когато излиза индексната информация за декември 2011 г. и когато следва да бъде пресметната първата актуализация на цената, индексната стойност за декември 2011 г., публикувана в средата на януари 2012 г., била 187.7. Процентното изменение показва увеличение от 5.2 процента в индексните стойности и съответно 52 евро увеличение на базовата цена за бройка продукция.

(б) Актуализация на част от цената.

Този метод предвижда само част от базовата цена да се актуализира спрямо избрания индекс, докато останалата част от цената остава фиксирана.

(в) Съставни индекси.

Някои договори предвиждат конструирането на съставен индекс базиран на различни индекси. Предимствата на съставния индекс се състоят в това, че той може с по-голяма точност да идентифицира подходящата ценова промяна на базовата цена, тъй като той реферира не към един, а към няколко от разходите свързани с производството/предоставянето на съответния продукт/услуга. Въпреки това обаче съставният индекс предполага повече калкулации в момента на актуализацията, отколкото при по-простите методи, описани по-горе. Макар и съставните индекси да се базират на официални индексни стойности, самите те не представляват официални индекси.

(г) Лимитиране на ценовата актуализация.

Клаузите за ценова актуализация понякога включват в себе си долен или горен праг, или и двете, с цел да поставят граници на ценовата индексация за времето на действието на договора. Понякога обаче договорите предвиждат, че актуализираната цена не може да падне под стойността на базовата цена, тоест движение би могло да има само в посока нагоре. Възможни са също така и уговорки, че ценовата актуализация следва да се активира само над определени нива на изменение на референтните индексни стойности.

Обжалване на актовете на ръководителя на управляващия орган

Обжалване на актовете на ръководителя на управляващия орган

Обжалване на актовете на ръководителя на управляващия орган

В рамките на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/БФП/ чрез подбор назначена от ръководителя на Управляващия орган/УО/ комисия извършва оценка и класиране на подадените проектни предложения. Работата на оценителната комисия се извършва на два етапа: 1. проверка за административно съответствие и допустимост; 2. техническа и финансова оценка.

Отказ на етап „Административно съответствие и допустимост“

Въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост оценителната комисия изготвя списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. За недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, като се посочва основанието за недопускане. В този случай кандидатът може да подаде писмено възражение до ръководителя на УО в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Ръководителят на УО следва да се произнесе в едноседмичен срок от постъпване на възражението. Ръководителят на УО се произнася с решение, с което връща проектното предложение за техническа и финансова оценка или прекратява производството по отношение на кандидата. Решението на ръководителя на УО, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване пред административния съд.

Отказ на етап „Техническа и финансова оценка“

На следващо място, комисията представя осъществените от нея оценка и класиране в оценителен доклад, който съдържа:

  1. списък на предложените за финансиране проектни предложения;
  2. списък с резервните проектни предложения;
  3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения.

  Ръководителят на УО издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на БФП за кандидатите с отхвърлени проектни предложения. Това решение е административен акт, тъй като засяга законни интереси на кандидатите, и подлежи на съдебно обжалване пред административния съд.

  Право на обжалване имат и кандидатите от списъка с резервни проектни предложения. Макар формално техните проектни предложения да не са отхвърлени, получаването на БФП зависи от наличието на допълнителен финансов ресурс и мястото, на което те са класирани. Предоставянето на БФП на резервните проекти при наличие на допълнителен финансов ресурс става по реда на класирането им – то не е гарантирано, както на одобрените и предложени за финансиране проекти. Това означава, че вероятността от финансиране в този случай е пряко зависима от получената оценка на проектното предложение – колкото по-напред в класирането на резервните проектни предложения е съответното проектно предложение, толкова по-голяма е вероятността то да бъде финансирано. Възможно е и проектното предложение от резервно при промяна на оценката да бъде включено в списъка на предложените за финансиране проектни предложения. Поради това кандидатите в резервния списък също имат интерес от законосъобразно оценяване и могат да обжалват по съдебен ред акта, с който ръководителят на УО одобрява оценителния доклад на комисията, тъй като те не получават от Ръководителя на УО изричен индивидуален административен акт конкретно за тях.

Обжалване пред съд

Следва да бъде отбелязано, че съдът не може да прецени дали оценката, поставена за проектното предложение, е правилна, както и не може сам да извърши нова оценка. В правомощията на съда е правото да упражни контрол за законосъобразност относно прилагането на изискванията за формиране на оценителната комисия, за спазване на правилата за нейната работа, в т.ч. и за документиране и отчет на дейността й, както и за спазване на правилата за извършване на оценителната дейност. Ако съдът констатира, че проектното предложение е оценено в противоречие с нормативните изисквания, той го връща на оценителната комисия за извършване на нова оценка.

Срок за обжалване: 14 дни от съобщаването.

Държавна такса: 1% от стойността на проектното предложение, но не повече от 1700 лв., а за проектни предложения със стойност над 10 000 000 лв. – 4500 лв.

Защита на длъжника след последните изменения на ГПК или задава ли се краят на облагодетелстваното положение на банките в заповедното производство

Защита на длъжника след последните изменения на ГПК или задава ли се краят на облагодетелстваното положение на банките в заповедното производство

Защита на длъжника след последните изменения на ГПК или задава ли се краят на облагодетелстваното положение на банките в заповедното производство

С обнародваните в Държавен вестник (ДВ) бр. 86 от 27 октомври 2017 г. последни изменения на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съпътствани с широк медиен отзвук и посрещнати с противоречиви мнения в правните среди, законодателят ни предприе важни стъпки в посока осигуряването на по-засилена и адекватна на обществените нужди защита на длъжниците. Единствено обаче времето и практиката ще покажат доколко тези изменения на ГПК са удачни за постигането на поставената цел и доколко те ще доведат до успокоение на дълго трупаното напрежение между големите корпоративни кредитори и техните длъжници. Предстои да видим и дали тези промени на ГПК, посрещнати с овации от длъжниците, няма да рефлектират върху достъпността на кредитирането на гражданите и бизнеса или иначе казано – до “затягане на кредитирането”, което в по-далечен план като бумеранг ще се върне срещу гражданите и бизнеса, лишавайки ги от необходимото им кредитиране, а оттук – и до забавяне на икономиката като цяло.

И ако социалните, икономическите и политическите последици от последните изменения на ГПК в бъдеще все още трудно биха могли да бъдат прогнозирани към настоящия момент, то конкретният правен анализ на промените е не само възможен, но и необходим с оглед на по-нататъшното тяхно осмисляне в социален, икономически и политически аспект.

Настоящото изложение е насочено към конкретна част от новите моменти в ГПК, касаещи заповедното производство и по-конкретно – производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и на изпълнителен лист към нея. Коментираната по-долу конкретна промяна на това производство е от естество да блокира по-бързата съкратена процедура, по която ползващите се от него до момента кредитори (в по-големия брой от случаите – банки) събираха своите вземания от длъжниците си, с което тази промяна рискува да обезсмисли съществуването на това производство като такова въобще.

Без настоящият материал да цели по какъвто и да било начин да служи за наръчник на недобросъвестните длъжници на банки за това, как да осуетят възползването на банките от облагодетелстваната позиция, която законът им дава, настоящият материал цели нагледно да покаже как законодателят с последните промени на ГПК всъщност е способствал именно това – насърчаване на длъжника да се укрива от кредитора си, защото по този начин отнема възможността на кредитора си от събиране на вземането му в кратки срокове.

Как на практика ще се случи това при пълно спазване на изменения ГПК? Един паралелен поглед към старата, от една страна и новата редакция на ГПК, от друга страна, дава ясен отговор на този въпрос.

И съгласно доскоро действащата, и съгласно новата редакция на ГПК по силата на чл. 417, т. 2 във вр. с чл. 418 ГПК на банките се дава възможност единствено и само на базата на извлечение от техните счетоводни книги да се снабдят с изпълнителен лист за твърдяното от тях вземане срещу длъжника.

При старата редакция на ГПК тази процедура по издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист към нея се състоеше в следните последователни стъпки: първо, банката подаваше заявление за издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист до съда. След издаването им банката-кредитор образуваше изпълнително дело при съдебен изпълнител. Същият връчваше издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, като последният в двуседмичен срок след получаването й можеше да подаде бланково възражение срещу нея, при което съдът даваше указания на банката-кредитор да защити с подаването на съдебен иск вземането си по издадената й заповед за изпълнение. В случай че длъжникът не можеше да бъде открит на посочения му от банката адрес или на постоянния си, или настоящ адрес, връчителят на съдебния изпълнител залепваше уведомление, с което длъжникът се канеше да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от залепването в кантората на съдебния изпълнител. При неявяването на длъжника за получаване на заповедта за изпълнение в този срок, заповедта се считаше за надлежно връчена от момента на изтичането на този срок, от който момент започваше да тече двуседмичният срок за подаването на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. При изтичането и на този срок, заповедта за изпълнение влизаше в сила, при което възможността на длъжника да се защити срещу нея и срещу развилия се благодарение на нея изпълнителен процес срещу него значително се ограничаваше до определени изчерпателно изброени законови хипотези. Междувременно, независимо от подаването или не на възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, изпълнителното дело образувано по силата на издадения по нея изпълнителен лист не се спираше, с изключение на редки случаи.

Иначе казано – в старата си редакция ГПК на практика казваше на длъжника, че укриването му и възпрепятстването на личното получаване на издадената срещу него заповед за изпълнение не само няма да му помогне с нищо, а тъкмо обратното – ще утежни положението му, ограничавайки значително законовите му възможности за защита срещу банката кредитор.

В новата си редакция обаче ГПК коренно промени посланието си към длъжника. Аналогично на предишната уредба и при изменения ГПК след снабдяването си със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист по нея банката отново ще се отнася до съдебен изпълнител за връчването на заповедта на длъжника. След получаването й последният в двуседмичен срок отново ще може да подаде бланково възражение срещу нея, при което съдът ще дава указания на банката-кредитор да защити с подаването на съдебен иск вземането си по издадената й заповед за изпълнение. Разликите в новия режим се проявяват в случаите, в които длъжникът не може да бъде открит на посочения му от банката адрес или на постоянния си, или настоящ адрес. Подобно на действалия и до сега режим, връчителят на съдебния изпълнител отново ще залепва уведомление, с което на длъжника ще се указва, че може да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от залепването в кантората на съдебния изпълнител. При неявяването на длъжника за получаване на заповедта за изпълнение в този срок, заповедта също както до сега ще се счита за надлежно връчена от момента на изтичането на този срок, но вместо, както се случваше до сега, от този момент да започва да тече двуседмичният срок за подаването на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, от което да зависи дали твърдяното от банката негово задължение ще премине през установяване по исков ред, при новия режим на ГПК съдът директно ще дава указания на банката в срок да предяви установителен иск за вземането си и още по-важно – съдът служебно ще спира изпълнението по образуваното изпълнително дело срещу длъжника. Така, оказва се, ако длъжникът е достатъчно последователен в това да се укрива и да не получава лично или чрез домашните си заповедта за изпълнение от връчителя на съдебния изпълнител, се блокира възможността на банката да събере вземането си срещу него преди да го установи и докаже по безспорен начин в дългата, тромава и скъпа процедура на исковия съдебен процес.

Иначе казано – в новата си редакция ГПК на практика казва на длъжника, че укриването му и възпрепятстването на личното получаване на издадената срещу него заповед за изпълнение е най-добрият начин да се защити срещу банката кредитор.

С това променения ГПК до голяма степен рискува да обезсмисли заповедното производство, което изначално бе създадено от законодателя като една по-бърза и евтина процедура за реализация на безспорни или спорни, но установими с определени документи вземания. Предстои да разберем дали кредиторите ще продължат да се ползват от тази процедура, при положение че с промените в ГПК простото укриване на длъжника вече ще блокира реализацията на тяхното вземане в разумни срокове и винаги ще я вкарва в коловоза на дългата, тромава и скъпа искова съдебна защита.